КАК ДА ОЦЕЛЕЕ ДРЕБНИЯТ И СРЕДНИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ?

КАК ДА ОЦЕЛЕЕ ДРЕБНИЯТ И СРЕДНИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ?

В многобройните ми срещи със земеделски производители (членове на ОЗПСБ, а и не само) винаги съм поставял въпроса за това как можем да решим проблемите на малкия и среден бизнес. И винаги съм подчертавал, че можем да го решим само заедно.

Индивидуалността е хубаво и полезно нещо, но в случая не върши работа. Не зная дали битността на българина в миналото и днес, както и условията, при които е живял и живее днес, са предпоставка за това.

Да вземем за пример днешните малки и средни стопани. Не стига, че са изоставени от държавата, но и сами не виждат, че начина по който работят, им позволява само да оцеляват физически (за сега). Дребният и среден стопанин е натикан в ъгъла, и ако иска да оцелее и да се развива, трябва да има защита на интересите му.

Да вземем за пример страните от западна Европа. Там няма фермер, който да не членува в сдружение или браншова организация. Без това не би оцелял. Само по този начин би могъл да разчита на взаимопомощ при работа; да използва пълноценно наличната техниката, да разчита на навременно изкупуване на продукцията, или снабдяване с посевен материал, торове, хербициди. Понеже са дребни, не могат да си позволят да имат всичко необходимо за обработката на земята и за прибиране и съхранение на продукцията. На второ място: реализацията на произведената продукция и закупуването на необходимата техника: торове, препарати, семена и други е по-изгодно, когато купуваш на едро. Ако прибавим и това, че държавата ги стимулира и подпомага в тези начинания, няма защо да се учудваме, че резултатите им са по-добри и че живеят по-спокойно и по-заможно.

Как да се излезе от тази ситуация?

Как тези, които са решили да се занимават със земеделие биха могли да се отърсят от предразсъдъците и заработят по нов начин?

То е ясно, че държавата доброволно няма да улесни малкия и среден стопанин.

Това, което правят браншовите организации на регионално и национално ниво (изключвам едрите, те са организирани благодарение на парите си и доста умело се възползват тях) е да дърпат чергата към себе си. Така не става! Това е пагубно. Тук трябва една неправителствена организация, като Общият земеделски професионален съюз в България, да защитава правата на всички.

Трябва ни нова концепция за развитието на малкия и среден бизнес в земеделието. Да се знае, че той е по-перспективен от всичко и е основа за изграждане на гражданското ни общество, за което всички бленуваме. И за да не съм голословен, посоча ще само няколко мерки, които са неотложни, а се надявам да бъда допълнен от вас, драги читатели на в. "Земеделска защита".

Предлагам, и не само аз, а и от името на цялата организация следните мерки:

Първо - опростяване процедурите по кандидатсване и признаване на мярка 9 от ПРСР.

Второ - Създаване на специализирана земеделска банка, която да отпуска кредити при ниски лихвени нива за малките и средни стопани (трябва, обаче, да има ясни критерии за малък  и среден земеделски производител). Днешните търговски банки имат убийствени лихви на кредитите.

Трето - изпълнят ли условията по мярка 9 от ПРСР, земеделските производители ще могат да затварят цикъла и с големите търговски вериги.

Има още и още какво да се предложи, но в следващите броеве на вестника.

Очаквам и вашето мнение, то е важно защото нали заедно трябва да свърши работата. Има два пътя - единият е да продължим както досега и вторият е да тръгнем бързо по европейският път на развитие. Третият е неизбежен фалит в не много далечно бъдеще.

Благодаря ви за търпението.

Велико Златанов - председател на ОЗПСБ,

телефон 0886899491

137 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ - призив на ВЕЛИКО ЗЛАТАНОВ

137 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

Днес се навършват 137 години от рождението на един велик българин – Александър Стамболийски.

Нека си спомним думите му:

"Политическите партии остаряват и измират – на тяхно място идват съсловните политико – обществени организации. Парламентите ще станат съсловни и няма да препират за политика, т. е. за тоя дето духа, а за жизнено, непосредствено свързани с живота нужди. Различните съсловни групи, представени в парламента, ще обсъждат въпросите на народната икономика, просвета, стопанството по същество, а не за политиката. Те ще могат по–лесно, отколкото днес партиите, да намерят точки на разбирателство и взаимно сътрудничество, да запълнят пропастта, която партиите и политиката са отворили помежду им..."

Е, как ви се струва – актуални ли са идеите му днес? Кога ние, гражданите, ще се събудим от летаргията и ще осъзнаем, че политиците ни лъжат и нехаят за народа, а мислят за джоба си.

Дошло е време гражданското общество да вземе съдбата в ръцете си!

Да го направим!

Велико Златанов, председател на ОЗПСБ

ЗА ВЯРАТА, ДОБРОТО И ЗЛОТО - статия от ВЕЛИКО ЗЛАТАНОВ

ЗА ВЯРАТА, ДОБРОТО И ЗЛОТО

На този свят се борят две големи сили: Доброто и Злото, Свободата и Тиранията, а живота не е игра, а борба. И още нещо: ще дойде ден, когато и ние ще трябва да влезем в борбата. Мнозина смятат, че такива личности – силни духом, които така страстно обичат живота и с такова презрение да посрещат смъртта няма. Как ще повярват невярващите какви чудеса може да стори вярата? Те забравят, че душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея. Обхваща те страх, когато разбереш, че вътре в теб съществува една сила, която може да надвишава силите на човека. Обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот. И съзнаваш - вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и знае, че търси невъзможното и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилия обикновен ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно.

Благословена да бъде тая искра, която презира благоразумните съвети на разума, която, когато нацията ни достигне до ръба на пропаста възпламенява цялата и душа и извършва чудото. Благоразумните, недоверчивите пак дават трезви, твърде разумни съвети. Как тъй може, казват те, една искрица светлина да се пребори с такава всемогъща тъма? Но истинския борец не се отчайва: той знае, че на този безчестен, противоречив свят все още са живи, макар и в гърдите на малцина, някои основни принципи, рожби на човека, създадени от него с пот, кръв и сълзи и затова безсмъртни – двата най големи са свободата и човешкото достойнство.

На този свят съществува един таен закон– ако той не съществуваше, светът би пропаднал преди хиляди години, суров и ненарушим: в началото злото винаги тържествува и винаги накрая бива победено. Като че ли за човека е неизбежно да откупи правото си с много борба и пот, а свободата е най скъпото благо. Тя не се дава даром нито от човека, нито от бога. Отива, където я повикат, от страна в страна, от сърце в сърце, зорка, непокорна, безкомпромисна.

Вярвам!

Велико Златанов, председател на ОЗПСБ