ПОКАНА ЗА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ОЗПСБ

ПОКАНА ЗА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ОЗПСБ                                                                                   

Управителният съвет на Сдружение „ Общия земеделски професионален съюз в България“ - София, на основание чл.26 ЗЮЛНС свиква общо събрание на 26.11.2016 г. от 10 ч. в София, ул. „Врабча“ 1, етаж 4, при следния дневен ред: 

1. Отчет за дейността на ОЗПСБ и работата на управителния съвет; 

2. Финансов отчет; 

3. Промени в устава на сдружението; 

4. Приемане на план за работата през 2016 - 2017 г.; 
5. Избор на ръководни органи;

6. Обсъждане издаването на в. "Земеделска защита" на хартиен носител; 

7. Приемане на нови членове. 

При липса на кворум, на основание чл. 27 ЗЮЛНС, Общото събрание ще се проведе в 11 ч. на същото място и при същия дневен ред.         

КАК ДА ОЦЕЛЕЕ ДРЕБНИЯТ И СРЕДНИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ?

КАК ДА ОЦЕЛЕЕ ДРЕБНИЯТ И СРЕДНИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ?

В многобройните ми срещи със земеделски производители (членове на ОЗПСБ, а и не само) винаги съм поставял въпроса за това как можем да решим проблемите на малкия и среден бизнес. И винаги съм подчертавал, че можем да го решим само заедно.

Индивидуалността е хубаво и полезно нещо, но в случая не върши работа. Не зная дали битността на българина в миналото и днес, както и условията, при които е живял и живее днес, са предпоставка за това.

Да вземем за пример днешните малки и средни стопани. Не стига, че са изоставени от държавата, но и сами не виждат, че начина по който работят, им позволява само да оцеляват физически (за сега). Дребният и среден стопанин е натикан в ъгъла, и ако иска да оцелее и да се развива, трябва да има защита на интересите му.

Да вземем за пример страните от западна Европа. Там няма фермер, който да не членува в сдружение или браншова организация. Без това не би оцелял. Само по този начин би могъл да разчита на взаимопомощ при работа; да използва пълноценно наличната техниката, да разчита на навременно изкупуване на продукцията, или снабдяване с посевен материал, торове, хербициди. Понеже са дребни, не могат да си позволят да имат всичко необходимо за обработката на земята и за прибиране и съхранение на продукцията. На второ място: реализацията на произведената продукция и закупуването на необходимата техника: торове, препарати, семена и други е по-изгодно, когато купуваш на едро. Ако прибавим и това, че държавата ги стимулира и подпомага в тези начинания, няма защо да се учудваме, че резултатите им са по-добри и че живеят по-спокойно и по-заможно.

Как да се излезе от тази ситуация?

Как тези, които са решили да се занимават със земеделие биха могли да се отърсят от предразсъдъците и заработят по нов начин?

То е ясно, че държавата доброволно няма да улесни малкия и среден стопанин.

Това, което правят браншовите организации на регионално и национално ниво (изключвам едрите, те са организирани благодарение на парите си и доста умело се възползват тях) е да дърпат чергата към себе си. Така не става! Това е пагубно. Тук трябва една неправителствена организация, като Общият земеделски професионален съюз в България, да защитава правата на всички.

Трябва ни нова концепция за развитието на малкия и среден бизнес в земеделието. Да се знае, че той е по-перспективен от всичко и е основа за изграждане на гражданското ни общество, за което всички бленуваме. И за да не съм голословен, посоча ще само няколко мерки, които са неотложни, а се надявам да бъда допълнен от вас, драги читатели на в. "Земеделска защита".

Предлагам, и не само аз, а и от името на цялата организация следните мерки:

Първо - опростяване процедурите по кандидатсване и признаване на мярка 9 от ПРСР.

Второ - Създаване на специализирана земеделска банка, която да отпуска кредити при ниски лихвени нива за малките и средни стопани (трябва, обаче, да има ясни критерии за малък  и среден земеделски производител). Днешните търговски банки имат убийствени лихви на кредитите.

Трето - изпълнят ли условията по мярка 9 от ПРСР, земеделските производители ще могат да затварят цикъла и с големите търговски вериги.

Има още и още какво да се предложи, но в следващите броеве на вестника.

Очаквам и вашето мнение, то е важно защото нали заедно трябва да свърши работата. Има два пътя - единият е да продължим както досега и вторият е да тръгнем бързо по европейският път на развитие. Третият е неизбежен фалит в не много далечно бъдеще.

Благодаря ви за търпението.

Велико Златанов - председател на ОЗПСБ,

телефон 0886899491

ВЪЛНУВАЩА ТВОРЧЕСКА СРЕЩА

ВЪЛНУВАЩА ТВОРЧЕСКА СРЕЩА

Рядко явление в наше време е да има пълен салон при представяне на нова книга. Това се случи при представянето на две нови книги от писатели-земеделци. То съвпадна с Празника на поезията,  състоя се на 4 октомври в един от пенсионерските клубове в столицата, район Подуене. Става дума за стихосбирката на Маргарита Нешкова „Съдбовни пътеки” и сборникът „Окървавени разкази” от Стоян Колдов.

Книгите бяха представени от писателя Кирил Назъров, който е техен редактор.

Най-напред той разгледа стихосбирката, като изтъкна характерните особености общо за поезията и конкретно за стихотворенията в „Съдбовни пътеки” на Маргарита Нешкова – силен емоционален заряд, искреност и откровение, оригинален поетичен изказ, лирична топлота и нежност,  широк идейно-тематичен диапазон – синовна привързаност и обич към род и родина, към идеите на БЗНС и демокрацията, към обикновените хора и др.

Трите документални разказа в книгата говорят категорично и за белетристичните възможности на Нешкова и в бъдеще ще очакваме нейните изяви и в този жанр, завърши рецензентът.

За разказите на Стоян Колдов той  говори с дълбоко вълнение, сякаш съпреживяваше трагичните съдби на жертвите на жестоките изстъпления на комунистическия режим. Нима читателят може да остане безразличен към участта на героите от разказите „Среща”, „Инцидент”, „Повдигащата се могилка”, „Сватове” и др.?! Всички са написани по истински случаи.      Назъров подчерта, че разказите на Стоян Колдов са сред най-сполучливите творби на тази тема в съвременната българска литература.

Той препоръча двете вълнуващи книги на талантливите автори да достигнат до повече читатели, защото в тях всеки ще открие по нещо важно за себе си.

Накрая авторите четоха свои стихове, басни и епиграми и бяха бурно аплодирани от публиката. Свои творби четоха и други поети-земеделци.

В топла, приятелска атмосфера и дружески разговори премина и втората част на празника, за която авторите бяха подготвили почерпка. Така бе отпразнуван и 85-годишният юбилей на Стоян Колдов.

Основен принос за чудесната творческа среща има нейният организатор Маргарита Нешкова, която е секретар на Съюза на писателите земеделци.

На срещата присъстваха много земеделци, между които и организационният секретар на БЗНС Сашо Стоянов.

                                                                                                           ЛЗЗ

статията се препечатва с любезното съгласие на редакционната колегия на

в-к „Литературно земеделско знаме”, орган на Съюза на писателите земеделци в България”

ЦВЕТЕН ПРАШЕЦ, ИЛИ ПРАШНИЯТ ДРУМ НА ЖИВОТА... - рецензия от ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

ЦВЕТЕН ПРАШЕЦ, ИЛИ ПРАШНИЯТ ДРУМ НА ЖИВОТА...

Пред мен са четирите  нови книги на Маргарита Нешкова – „Цветен прашец”, /2015 г./ и „Царевичка на кръстопът”, „Съдбовни пътеки” и „Хоризонти в моя сън”, /2016 г./ – книги, издадени на един дъх, всички под редакцията на Кирил Назъров, с художествения дизайн на Елица Илиева и Енчо Цветков, дело на изд. „Феномен” – София, всички посветени на най-важните хора в житейския път на поетесата. Дали да ги нарека „тетралогия”? Те са еднакво оформени –  име, псевдоним, заглавие, стара снимка, или идилична картина, няколко мъдри слова... от задната корица ни гледа замислено-усмихнатото, ведро лице на авторката, под което има стих, който подсказва основната тема на томчето; всяка съдържа посвещение – /„в памет на моята майка...”; „посвещавам на моя баща...”; „посвещавам... на майката на моя баща”; „посвещавам... на майката на моята майка...”/, мъдри народни поговорки и мисли на извести личности, внушаващи почит към доброто, любовта, човечността и себераздаването, във всяка срещаме лица от семейния албум на Маги... Маги – магьосницата, която ни повежда уж към своята семейна истина, а всъщност ни води към историята на народа ни от последното столетие.

Днес ще бъда кратка и ще представя на читателя не задълбочен анализ на всяка от книгите в тетралогията, днес само ще подхвърля по някой щрих... защото поезията на Маргарита Нешкова не се чете лесно, а за нея още по-нелесно се пише. Стихът й не се „лее като песен” – той е твърде натоварен с послания, извлечени от изстраданата повест на не един живот. Дали когато пише за природата, в която се вкопчва, за да вземе силата й и да продължи по прашния друм на живота си, дали когато пише за свой близък и любим човек, за да задържи мига с живия му образ, или със сатиричен блясък осветява някоя житейска подлост /или подлец/ - все едно – Маги винаги е честна, естествена и близка до читателя. Проблемите, които я вълнуват са част от живота на всеки от нас и може би затова тази трудна поезия така леко влиза в душата на читателя и вълнува – с красотата и силата на словото.

Тук не мога да не цитирам няколко реда, които със своята образност подсказват, че имаме пред себе си един ярък, неопитомен талант:

„Оглася водопаден смях гората.

Пречистен, въздухът трепти.

С пролетен копнеж водата

целува обли канари.” /”Цветен прашец”/

***

„Как искам - тихо да премина

през вълшебните вселени на росата...” /”Царевичка на кръстопът”/

***

„Слънчеви пръски носи даже росата

и нежно целува сънливите стъпки...”

„Синьото око на вечността

гледа безпристрастно от небето...” /”Съдбовни пътеки”/

***

„Стъпвам върху меките листа.

Времената в тишината плачат.

Те – сълзиците на есента

кръговрата земен тачат...” /”Хоризонти в моя сън”/

Не мога да не се спра и на уникалната форма на тези четири книги, в които биографичната поезия и поетичната проза се сливат в едно цяло. Цяло, но не монолитно, а пъстро – като мозайката на живота. Многотемието на стиховете обърква, ако поискаме да ги опаковаме, но оставя трайна и дълбока бразда в паметта, която ни води по

„стръмната пътека –

трудна и тежка – сторъка, стоока,

но в едничка посока...”

И тук отново идва многообразието в творческите и житейски търсения на поетесата – защото посоката може да е една, но в хоризонта на нейните сънища въпросите и отговорите са безброй.

Не по-малко сложна и многопластова е и прозата на Нешкова, която в тази тетралогия присъства скромно, но не безлично. Напротив. Макар книгите да са преди всичко стихосбирки /точно „сбирки на стихове”/, прозата в тях има определящо тематично значение.

„Приказка за моята първа любов” /”Цветен прашец”/ - този „необичаен и силен финал за стихосбирка –  една истинска приказка за първата любов, написана в проза, но с толкова поезия, колкото стиховете не могат да понесат” бе предвестникът и на прозаичните фрагменти в следващите поетични книги, някои от които поетесата нарича „словесна изповед на една душа”, „изплакана проза”, „предговор”, „разкази”, а някои оставя ненаименовани – заглавия, които нямат нужда от определения, като – „За моята баба”, „От рождение до смърт”, „Моят баща”. Пестелива на словесни излишества, но не и на емоции, Маргарита Нешкова загатва, че освен поет, тя може да се окаже и забележителен белетрист.

Пиши, Маги! Имаш какво да ни кажеш с поезията си, имаш какво да споделиш, да внушиш, на какво да ни учиш...

Пиши, Маги... Имаш и много спомени, които си струва да разкажеш! Онази страшна страница от близкото минало, което си преживяла като дете, все повече се отдалечава... Онази страница, пълна с насилие и безизходност, остана непрочетена, покрива я забравата, потъва в тъмнина.

Днес не цензурата на Партията ни души, а цензурата на общество от хора без души...

Бъди Светулка – „Тя светеше във тъмнината.../и носеше надежда в бяло...”

На добър път, приятелко!

                                                                              Габриела Цанева