КАК ДА ОЦЕЛЕЕ ДРЕБНИЯТ И СРЕДНИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ?

КАК ДА ОЦЕЛЕЕ ДРЕБНИЯТ И СРЕДНИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ?

В многобройните ми срещи със земеделски производители (членове на ОЗПСБ, а и не само) винаги съм поставял въпроса за това как можем да решим проблемите на малкия и среден бизнес. И винаги съм подчертавал, че можем да го решим само заедно.

Индивидуалността е хубаво и полезно нещо, но в случая не върши работа. Не зная дали битността на българина в миналото и днес, както и условията, при които е живял и живее днес, са предпоставка за това.

Да вземем за пример днешните малки и средни стопани. Не стига, че са изоставени от държавата, но и сами не виждат, че начина по който работят, им позволява само да оцеляват физически (за сега). Дребният и среден стопанин е натикан в ъгъла, и ако иска да оцелее и да се развива, трябва да има защита на интересите му.

Да вземем за пример страните от западна Европа. Там няма фермер, който да не членува в сдружение или браншова организация. Без това не би оцелял. Само по този начин би могъл да разчита на взаимопомощ при работа; да използва пълноценно наличната техниката, да разчита на навременно изкупуване на продукцията, или снабдяване с посевен материал, торове, хербициди. Понеже са дребни, не могат да си позволят да имат всичко необходимо за обработката на земята и за прибиране и съхранение на продукцията. На второ място: реализацията на произведената продукция и закупуването на необходимата техника: торове, препарати, семена и други е по-изгодно, когато купуваш на едро. Ако прибавим и това, че държавата ги стимулира и подпомага в тези начинания, няма защо да се учудваме, че резултатите им са по-добри и че живеят по-спокойно и по-заможно.

Как да се излезе от тази ситуация?

Как тези, които са решили да се занимават със земеделие биха могли да се отърсят от предразсъдъците и заработят по нов начин?

То е ясно, че държавата доброволно няма да улесни малкия и среден стопанин.

Това, което правят браншовите организации на регионално и национално ниво (изключвам едрите, те са организирани благодарение на парите си и доста умело се възползват тях) е да дърпат чергата към себе си. Така не става! Това е пагубно. Тук трябва една неправителствена организация, като Общият земеделски професионален съюз в България, да защитава правата на всички.

Трябва ни нова концепция за развитието на малкия и среден бизнес в земеделието. Да се знае, че той е по-перспективен от всичко и е основа за изграждане на гражданското ни общество, за което всички бленуваме. И за да не съм голословен, посоча ще само няколко мерки, които са неотложни, а се надявам да бъда допълнен от вас, драги читатели на в. "Земеделска защита".

Предлагам, и не само аз, а и от името на цялата организация следните мерки:

Първо - опростяване процедурите по кандидатсване и признаване на мярка 9 от ПРСР.

Второ - Създаване на специализирана земеделска банка, която да отпуска кредити при ниски лихвени нива за малките и средни стопани (трябва, обаче, да има ясни критерии за малък  и среден земеделски производител). Днешните търговски банки имат убийствени лихви на кредитите.

Трето - изпълнят ли условията по мярка 9 от ПРСР, земеделските производители ще могат да затварят цикъла и с големите търговски вериги.

Има още и още какво да се предложи, но в следващите броеве на вестника.

Очаквам и вашето мнение, то е важно защото нали заедно трябва да свърши работата. Има два пътя - единият е да продължим както досега и вторият е да тръгнем бързо по европейският път на развитие. Третият е неизбежен фалит в не много далечно бъдеще.

Благодаря ви за търпението.

Велико Златанов - председател на ОЗПСБ,

телефон 0886899491

СЛУЧАЙНА СРЕЩА - импресия от ВЕЛИКО ЗЛАТАНОВ

СЛУЧАЙНА СРЕЩА

Вчера случайно се видях с един познат. Едва пристъпваше с две патерици. От дума на дума, разприказвахме се - ти как си, какво правиш, колко ти е пенсията? Той ме пита разбира се. Аз никога не задавам въпроси за размера на пенсията, защото знам, че на никого не стигат тези пари. Започна да се оплаква, че трудно се живее и не вижда начин да се оправят нещата към по-добро, ама никога. Аз, като човек оптимист, започнах да го окуражавам, че все пак, след време, няма как да не стане по-добре. Говорех, говорех, че трябва да се надяваме, и да вярваме, и да правим нещо за това – кой колкото може, според силите си... Той клатеше глава и гледаше в земята. Стана ми мъчно за този отчаян от живота човек. Но това, което ми каза накрая, наистина ме накара да го съжаля.

-Е-е-е, ние поне сме си поживяхме добре преди промените, младите да му мислят сега -  „мъдро” заключи разговора ни той и бавно повлече крака по прашната улица...

Горкият човечец. Сетих се, че той цял живот е работил като готвач. Хубава професия, не казвам лошо. Но за онова време, когато по магазините продаваха само салам “кучешка радост“ и беше абсурд да си купиш свинско месо от магазина, да не говорим за банани и портокали... за онова време да казваш, че си живял добре? Е, на него тези неща не са му липсвали никога и сигурно затова смята, че си е поживял добре. Да, но само с хляб не се живее, приятелю! Ех, де да мислеше само той така! А с тези критерии никога, ама наистина никога няма да променим нещата към по-добро.

Мисля, че човек трябва да се надява, да вярва, да се бори за правата си. Нищо не идва наготово, нищо хубаво няма да се случи с пожелания, с празни думи и надежди.

Ех, много дълго стана, но накрая пак с моя оптимизъм ще завърша – да се надяваме и да се борим приятели!!!

Велико Златанов

ПРОЛЕТНА ИМПРЕСИЯ - импресия от ВЕЛИКО ЗЛАТАНОВ

ПРОЛЕТНА ИМПРЕСИЯ

Хей! Пролет иде през полята и песен на чучулиги я възвестява и това свещено слънце, и тоя гальовен вятър, сладък и топъл като майчини целувки. И притаеното дихание на чакащите плугове и семе ниви, и понеслия се навред радостен кипеж и топлия освежителен въздух, сякаш набъбнал с всичко онова, което скоро ще стане зеленина и цвят.

Хей! Пролетта пристига с младо лице на зорница, с плетеници от сини води, носи се в утрините над земята, а където слънчевата мантия докосне земята, изправят се плахи треви, набъбват пъпки, зелени кълнове избуяват и закипява нов, буен, мощен живот.

Хей! Пролетта събужда мрачните туптежи на човешките сърца, за да заработят с вяра за онзи мечтан час на щастие.

Земята гърми от радост, събужда вцепенените същества и пее за такива небивали истории, за такива чудеса, че сълзите сами се леят от очите, а душата на човека обгръща земята, обгръща целия свят.

А любовта? Ах, любовта спохожда само чистите сърца. Изскочи от някъде, запърха с криле и зачурулика като камбанка от чисто сребро, мерне се като благоуханен пролетен кълн и разцъфти за радост на тези, които я търсят и вярват в нея.

Ах, как копнея хората да са добри, да търсят любовта и тогава щастието няма да е далече.Така мисля, така силно го искам аз!

А вие, приятели?

***

На село съм. Ставам сутрин към 6. Плисвам няколко шепи вода за да се разсъня и отивам да си храня зайчетата. После си правя кафе и докато отпивам с наслада слушам песента на един Чичо пей.Вече не усещам хубавото кафе.Захласвам се от песента на птичето.

Тази сутрин пак същото, но не знам защо реших да го открия на дървото от където изливаше сладките звуци и да го погледам. Открих го на върха на ореха, но в този момент и то ме видя, че дебна край дървото и отлетя уплашено.

Не се върна повече. Какво ли си е помислило, милото? Надявам се, че утре пак ще се върне.

***

Радост голяма! Моят Чичо пей се завърна и песента му е още по-хубава. Мисля си, че тук има някакъв заговор. Подозирам врабчетата. В онази сутрин бяха много възбудени. Събираха се на групи, чирикаха си до дървото, където бях седнал с чаша кафе и не, че не ми харесваше тяхното чърчорене, но нали отидох да надзърна за Чичопея на ореха и ето ти сега, давай да завиждаме. Ах, тези врабчета! Май си падат и малко клюкари. Защото гледам ги, все нещо се събират на групи и чър чур, чър чур и се юрнат на някъде. Знам ли, може и да си играят на нещо, пък аз съм взел да ги подозирам в непочтеност. Такива ти ми работи се случват при мен рано рано сутрин.

А земята мирише, ах, как мирише и чака стопанина си...

Велико Златанов, председател на ОЗПСБ

137 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ - призив на ВЕЛИКО ЗЛАТАНОВ

137 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

Днес се навършват 137 години от рождението на един велик българин – Александър Стамболийски.

Нека си спомним думите му:

"Политическите партии остаряват и измират – на тяхно място идват съсловните политико – обществени организации. Парламентите ще станат съсловни и няма да препират за политика, т. е. за тоя дето духа, а за жизнено, непосредствено свързани с живота нужди. Различните съсловни групи, представени в парламента, ще обсъждат въпросите на народната икономика, просвета, стопанството по същество, а не за политиката. Те ще могат по–лесно, отколкото днес партиите, да намерят точки на разбирателство и взаимно сътрудничество, да запълнят пропастта, която партиите и политиката са отворили помежду им..."

Е, как ви се струва – актуални ли са идеите му днес? Кога ние, гражданите, ще се събудим от летаргията и ще осъзнаем, че политиците ни лъжат и нехаят за народа, а мислят за джоба си.

Дошло е време гражданското общество да вземе съдбата в ръцете си!

Да го направим!

Велико Златанов, председател на ОЗПСБ