ЗА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И ЗА НУЖДАТА ОТ ПРОБУЖДАНЕ
За първи път Денят на
народните будители е честван през 1908 г. в град Пловдив.
Стоян
Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, по предложение на група интелектуалци, сред които Станимир
Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван
Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Филип Манолов,
Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана
Будевска, Елена Снежина и
др. внася предложение в Министерския съвет за определяне на датата 1 ноември за
Ден на българските народни будители. Това
става с окръжно №17 743/28.07.1922 г. Денят съвпада с църковния празник, на
който се почита паметта на светеца Йоан Рилски Чудотворец. На 31 октомври 1922 г. е обнародвано постановление
на Министерския съвет за обявяване на
празника като „ден за отдаване на почит към паметта на големите
българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 13 декември 19
ОНС приема
Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка, а указът е подписан на 3 февруари 1923 г.
През
1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим, като с този акт новата тоталитарна власт
се опитва да омаловажи значимостта на духовните
будители на
нацията и техния принос за развитието на българското общество.
От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните
будители и като Ден на българската наука, а с решение на Съюза на българските
журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда,
приет от 36 ОНС, от 28 октомври 1992 г., се възобновява честването на празника.
Но кои са всъщност българските народни
будители?
Всеки от нас носи в сърцето си името и
образа на някои от тях и все пак...
Да започнем със Свети Иван Рилски, чийто
празник не случайно е избран за ден на народните будители. Той е първият и
най-значим български светец и отшелник, духовен водач и закрилник на българския
народ в първите години след покръстването. Според легендата е живял по времето
на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Самуил.
Традицията малко несправедливо
прескача представителите на Охридската и Преславската книжовни школи, за да
обърне внимание на онези личности, които оставят светлина в робския небосклон
на българина. Сред тях изпъкват имената на патриарх Евтимий и неговите ученици
и последователи от Търновската книжовна школа - Григорий Цамблак, един от най-
значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи, радетел за
правописна и езикова реформа, Владислав Граматик, автор е преводач, съставител
на сборници, с творчество, обхващащо над 4300 ръкописни страници, считан за
един от ранните представители на сръбската литература, Константин Костенечки, който
с творчеството си оказва дълготрайно влияние върху южнославянска литература и
обучение, в които въвежда и древногръцки елементи в южнославянската философия и
литература.
Йоасаф Бдински пренася традицията на
Търновската школа във Видин. В творчеството си дава ценни исторически сведения
за живота на българското общество от края на XIV в., когато вече цялата страна
е под турско владичество.
Димитър Кантакузин е български
книжовник от втората половина на XV век, късен представител на Търновската школа,
пише на български и гръцки. Стилът му е определян като емоционално лиричен.
Петър Богдан Бакшев или Бакшич е
български католически архиепископ и книжовник. Автор е на първата история на
България (написана век по-рано от Паисиевата) и е един от инициаторите на
Чипровското въстание.
Друг представител на българската
католическа традиция е Петър Парчевич, наследник на стар чипровски род, който
става български католически епископ.
Видни представители на Софийска
книжовната школа от ХVІ век са Поп Пейо и Матей Граматик.
Може би най-тачените народни будители
са представителите на ранното Възраждане - Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и
Неофит Бозвели. Авторът на „История славянобългарска“ е прието да се счита като
основоположник на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт
на Светия синод на Българската православна църква през 1962 г. Неофит Рилски е монах, учител и художник –
духовен стожер на просветното движение от първата половина на ХІХ век, а Неофит
Бозвели е един от водачите на националното църковно движение от средата на
века.
Не можем да отминем д-р Иван Селимински,
общественик и лекар, който превръща град Брашов център на българската революционно-просветна
емиграция, както и братя Миладинови, които с труда "Български народни
песни" (1861) фокусират общественото внимание върху безценните образци на
народния гений.
Сред будителите на народа са и
революционерите Георги Раковски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Любен Каравелов,
Добри Чинтулов. Тези хора, освен с революционната си дейност, са известни и
като хора на словото и духа. Особено е мястото на Васил Левски сред народните
будители, около образа на който народната памет е създала ореол, по-светъл от
ореола на светец.
Народни будители са и воеводите Стефан
Караджа (Стефан Тодоров Димов) и Хаджи Димитър (Димитър Николов Асенов).
Наричан още приживе „патриарх на
българската литература“ и един от идейните вдъхновители на деня на народните
будители, Иван Вазов, е също сред най-тачените от тях.
Но народни будители са не само видни
исторически личности и творци. Народни будители са всички онези, които чрез
своя ежедневен труд и дейност сеят семето на просветата и човеколюбието в
душите на хората.
По
повод обявяването
празника на народните
будители за общонационален,
министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да
обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и
да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование,
сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че
животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само
тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато
душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено
в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните
на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през
епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през
неговия свободен живот...Министерството на народното просвещение определя деня
1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за
празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден
планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като
тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към
паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха
българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да
вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“
***
ЗА СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ
Стоян Омарчевски (24.12.1885-10.03.1941) е роден
в Нова Загора. Завършва гимназия в Стара
Загора. Учителства в Белоградчик и Видин. Член е на БЗНС от 1905 г. Сътрудничи
на в-к Земеделско Знаме от 1909 г. През 1908 г. става член на първата
студентска земеделска група заедно със Спас Дупаринов, Петър Янев и Александър
Оббов.
Завършва философия в СУ през
1912 г. и право през 1917 г. Избиран е за депутат от Видин и Враца: в ХVІ ОНС
– през 1913
г., в ХVІІ ОНС – през 1914 г., ХVІІІ ОНС – през 1919
г., в ХІХ ОНС – през 1920 г. и в ХХ ОНС – от април 1923 г.
В периода от 1920 до 1923 г. е министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски. Той
поема министерството от Цанко Церковски. По време на мандата си въвежда задължителното основно образование, строи нови
училища предимно в селата и малките градове, като техният брой за две години
нараства от 561 на 1676. Разделя средното образование на два курса: долен
общообразователен със срок три години (реални училища) и горен, двугодишен с
насоченост към общо или специално образование и освобождава от данъци детската литература.
Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове
на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Открити са два нови
факултета-ветеринарен и богословски. Към Медицинския факултет са открити два
нови отдела-зъболекарство и аптекарство. Откритта е катедра Приложна химия.
През 1921 г. е открито Висшето търговско училище във Варна. Заслуга на
Омарчевски е приемането на закони за депозиране на печатни произведения в
народните библиотеки в София, Пловдив и Търново, за създаване на “достъпни
народни библиотеки”, за “поощрение на родната литература и изкуство”, за
създаване на Български археологически институт. Създадени са Художествената
и Музикалната академии. Полагат се грижи за развитието на новата филмова
индустрия, като е заснет филмът „Под старото небе” по едноименната творба на Ц.
Церковски.
През 1921 внася в Народното събрание законопроект за правописна реформа, която е изготвена от акад. Александър Теодоров-Балан.
През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение
в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Според легендата
идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че
трябва да отдаваме почит на "големите българи" - Левски, Ботев,
Каравелов... "Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме,
от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва..."
Земеделска
защита
Няма коментари:
Публикуване на коментар